Купуването на апартамент често изисква подписване на предварителен договор. Част от това правно задължение е да се плати подходяща сума пари на продавача. Това парично обезщетение може да има статут на авансово плащане или авансово плащане. Теоретично и двете решения са много сходни. Истинските различия обаче възникват, когато една от страните наруши предварителния договор. По -долу ще посочим кое решение ще бъде свързано с по -висока сигурност на интересите на купувача и продавача.
Купувате ли апартамент? Проверете дали има достатъчно за неговото обновяване - използвайте калкулатора за ремонт. И след това намерете изпълнител, използвайки услугата Търсене на изпълнител на строителни калкулатори.
Какво представлява авансовото плащане при покупка на апартамент?
Това е договорената сума пари, която се изплаща за бъдещи вземания, произтичащи от сключването на договора за покупка. Заслужава да се отбележи, че концепцията за авансово плащане не е включена в разпоредбите на Гражданския кодекс. Следователно въпросите за евентуално погасяване на авансовото плащане са предмет на общите разпоредби относно изпълнението на взаимни договори. Поради тази причина авансовото плащане при подписване на предварителния договор за покупка на недвижим имот не представлява много добра сигурност за купувача. Продавачът може по всяко време да намери по -печеливш изпълнител и да се откаже от договора. Това няма да доведе до никакви последствия.
Какво е авансово плащане?
За разлика от авансовото плащане, авансовото плащане е предмет на разпоредбите на Гражданския кодекс. Въпросите за връщане на депозита при отказ от договора са строго регламентирани от чл. 394. Съгласно неговите разпоредби, ако една от страните не спазва условията на договора, другата може да се откаже от договора и да задържи авансовото плащане. Няма допълнителен срок за отказ от договора. Ако другата страна сама е платила авансовото плащане (напр. Дали страната е закупила апартамента), тя може да поиска двойна сума от първоначалната вноска.
Така че можем да видим, че това е форма, която мобилизира и двете страни по договора. За продавача няма да бъде изгодно да прекрати предварителния договор. От своя страна купувачът няма да се откаже от договора, тъй като това ще доведе до загуба на авансовото плащане.
Има и ситуации, в които продавачът дава на купувача авансово плащане в неувеличена сума. Това се случва, когато:
- Договорът не е сключен, но нито една от страните не носи отговорност за него.
- Споразумението не е сключено, но и двете страни носят отговорност за него.
- Договорът е прекратен от двете страни по съдебен ред.
В горните случаи, по време на прекратяването на предварителния договор, сумата на авансовото плащане, посочена в договора, се връща, без да се удвоява. Датата на падеж за връщане на депозита е датата на отказ от предварителния договор.
Струва си да се подчертае, че основата за кандидатстване за възстановяване на депозита трябва да бъдат разпоредбите на предварителния договор. В документа и двете страни могат да посочат своите собствени условия относно последствията от оттеглянето от договора. Разпоредбите на Гражданския кодекс се прилагат само когато предварителният договор не съдържа ясни разпоредби относно правилата и размера на авансовото плащане.
Как да определим размера на аванса и авансовото плащане?
Няма ограничения отгоре надолу за максималния размер на аванс или депозит. Размерът им зависи от индивидуалните договорености между страните по договора. По принцип сумата е 10% от стойността на имота. Понякога се случва една от страните да изисква много по -голяма сума от авансовото плащане. Удвояването му в резултат на прекратяването на договора ще генерира значителна сума. Трябва обаче да се внимава особено, тъй като подобни практики могат да се третират като нарушение на закона.
Няма горна граница за авансови плащания и никоя държавна агенция няма да се интересува от това. Тук обаче страната на купувача трябва да бъде внимателна. Налагането на връщане на авансовото плащане след разваляне на предварителния договор може да бъде доста обезпокоително.
Краен срок за кандидатстване за възстановяване на депозит
Кандидатстването за възстановяване на удвоена сума е своевременно. Това означава, че страна в производството има ограничено време за разглеждане на съдебен иск за връщане на авансово плащане в двоен размер. Това се отнася за случаите, когато страната, която прекратява договора, отказва да прехвърли вземането в двоен размер. В тази ситуация се прилагат разпоредбите на Гражданския кодекс относно давността. Съгласно чл. 118, давността е десет години. Изключение правят исковете за периодични обезщетения и вземанията, свързани с управлението на бизнес. Тук давностният срок е три години. Ако не подадем заявление за възстановяване на средства в рамките на този срок, правото ни да получим възстановяване ще изтече.
Какво да изберем - авансово плащане или авансово плащане?
Можем да приемем, че авансовото плащане е по -ефективна форма за защита на интересите на купувача и продавача. Купувачът може да бъде сигурен, че продавачът няма да намери по -привлекателен изпълнител и няма да прекрати предварителния договор. От своя страна продавачът се уверява, че купувачът има реален интерес от покупката и няма да му бъде изгодно да се откаже от предварителния договор.
В повечето случаи авансовото плащане ще бъде по -добра сигурност за двете страни. Струва си обаче да си припомним, че нарушаването на договора ще доведе до по -голяма отговорност, отколкото в случай на авансово плащане (тук прекратяването е свързано само с връщане на предварително платени средства).
В случай на авансово плащане, въпросът става по -обезпокоителен за страната, която нарушава договора или не го спазва. Купувачът трябва да вземе предвид, че неспазването на разпоредбите на предварителния договор или неговото нарушаване ще доведе до загуба на правото за връщане на депозита. От своя страна продаващата страна трябва да вземе предвид, че неспазването на разпоредбите или нарушаването на договора ще изисква връщане на двойна сума от депозита. Ето защо си струва внимателно да анализираме разпоредбите на предварителната документация и да се уверим, че ще можем да изпълним всички задължения, произтичащи от нея.
Важно е също така да се посочи в разпоредбите на договора коя форма на плащане в брой се заплаща от купувача (аванс или авансово плащане). Неясната дефиниция на статуса на обезщетението може да бъде проблем в случай на нарушение на договора. Тогава спорът се решава в съда. Страните в производството трябва да събират доказателства (например свидетели, присъстващи по време на преговорите по договора). Разбирането на това, което сте прави, може да отнеме много време и резултатът от съдебното производство е несигурен. Затова си струва да се предпазите от подобни ситуации и точно да определите статута на обезщетението в предварителния договор.
